Описание
2016г.
Първоначалната цел на разкопките е търсене на погребално съоръжение от тракийски тип от периода ІV – І в. пр. Хр. По тази причина през 2016 г. те са съсредоточени в югоизточната, източната и южната периферия на могилния насип. Открити са три култови ями от римския период и монети на императорите Аврелиан (270 – 275г.) и КонстанцийІІ (354 – 361 г.)
2017г.
По време на разкопките през 2017 г. за първи път са открити мраморни квадри. Шест броя са локализирани в източната част, а други четири в южната.
Квадрите са изработени от мрамор с почти еднакви размери, като единият от блоковете е с профилирано лице. Ямите са с размери: диам. 1,20 м, дълб. 0,70 м, като на различна дълбочина в тях се открити депонирани керамични фрагменти и бронзови монети на Септимий Север (193–211 г.),Юлия Домна (193–217 г.) – сечена във Филипопол, Проб (276–282 г.), Клавдий ІІ (268–270г.) и Аврелиан (270–275 г.).
2018г.
През 2018 г. разкопките започват от върха на могилата и на дълбочина 3,8 м са намерени разбити мраморни квадри, а на дълбочина 4,41 м е разкрито каменно съоръжение с квадратен план (6,60/6,60 м). Непосредствено до него от южната му страна са открити четири големи мраморни квадри със следи от железни скоби върху тях. На 4 м в същата посока са разкрити части от разрушени мраморни квадри и мраморен блок с ъглов базов профил. Откритите на това ниво около каменното съоръжение находки се допълват от голямо количество, оловни отливки, използвани за свързване на мраморните квадри с железни скоби, както и оловни заготовки. Разположението на мраморните квадри спрямо каменното съоръжение, тяхната обработка, форма и размери, както и многобройните оловни останки, свързани със скрепването на квадрите, дават основание на археолозите да заключат, че най-вероятно те са част от конструкцията на монументален постамент, изграден върху каменното съоръжение.
При проучването на могилния насип, в площта около каменното съоръжение, са открити различни по големина варници и значително количество буци вар с различно хоризонтално разположение. Наличието на варници и неизползвани строителни материали на различни нива в могилния насип е показател за едновременното изграждане на каменното съоръжение и могилата. Според монетите открити при разкопките през периода 2017 – 2018 г. е констатирана най-голяма активност около съоръжението през периода на управление на император Аврелиан (270 – 275) и постепенното ѝ намаляване по времето на императорите Проб (276 – 282) и Максимиан І (286 – 310).
2019г.
По време на археологическия сезон през 2019 г. е разкрита цялата южна част на каменното съоръжение, заедно с основата . Общата височина е около 22 м. Формата е пирамидална, съставена от четири секции, разделени с по три реда тухли. Най-горната част е с размери 6,6/6,6 м като в низходящ ред всяка секция се увеличава с 0,15 – 0,17 м във всички посоки. Основата е приблизително с размер 7,2/7,2 м. Общият обем е приблизително 1 100 м3. Трите долни сектора са изградени от ломени варовикови камъни , споени с бял хоросан като най-външния ред е фугиран със същия материал.
Най-горната част, която е частично разрушена има различна конструкция, като четирите ъгъла са изградени от тухли, споени с хоросан, а между тях има фугирани ломени камъни. В ъглите в долната част има по два сиенитни блока.
На различни височини са открити иманярски тунели и разрушения на конструкцията като са извадени част от камъните и са образувани кухини с различни размери. Върху пода в западната част на единия иманярски изкоп са открити железен повод за оглавник и медна монета – мангър на Сюлейман I (1520 – 1566 г.).
Откритите монети в проучените сектори в южната, северната и северозападната периферия, както и тези от култовите ями, са сечени по времето на императорите Антоний Пий(138 – 161 г.), Каракала (198 – 217
г.), Елагабал (218 – 222 г.), Горди-ан ІІІ (238 – 268 г.), Галиен (260– 268 г.), Салонин (253 – 268 г.),Клавдий ІІ Готски (268 – 270 г.),Аврелиан (270 – 275 г.), Проб (276– 282 г.), Диоклециан (284 – 311г.) и Максимиан (293 – 311 г.). От откритите общо 63 монети, 80% се отнасят в периода 260 – 275г., като най-многобройни са монетите на император Аврелиан. Към същия период се отнася и битовата керамика, открита в проучените досега сектори
2020г.
С разкопките през 2020 г. приключва проучването на обекта.
В северната половина на могилния насип са извършени геофизични проучвания (електро и магнитно измерване) на кота 156 м – на дълбочина 7 м до нивото на основния терен. На нивото на основния терен, е регистрирана аномалия с дължина 30 м и широчина 3 – 5 м, която е разположена от основата на зиданото каменно съоръжение към периферията на могилата.
В тази част са извършени разкопки в сектор от периферията на 15 м от северната стена на каменния фундамент. В основата на проучения сектор не са открити останки от съоръжения. Установено е регистрираната аномалия представлява натрупване на плътни глинести и карбонатни земни пластове, които продължават и под нивото на основния терен.
В западния и югозападния сектор, в периферията на могилния насип са открити три мраморни квадри, четири капитела и фрагменти от две колони.
Това са и последните запазени архитектурни елементи от постамента, който е бил на върха на фундамента. В края на сезона е извършена полева реставрация и консервация на могилния насип.
Разкритите при разкопките в цялата периферия на могилата останки от три жилища, гробове, многобройни ями и главно находки от бита сочат, че могилата е била заселена и обитавана през втората половина на ІІІ век.
Все още няма яснота по какъв повод са построени могилата и съоръжението и какво е имало на върха. Намерените архитектурни елементи – мраморни квадри, капители и части от колони, макар и малка част, са достатъчни и дават представа за размера и вида на постройката, което е от съществено значение за по-нататъшната реставрация на обекта. Планирането, изграждането и финансирането на такъв мащабен проект предполага, че то е свързано с някакво голямо събитие или личност. Една от работните хипотези е че могилата и постройката са издигнати в чест на император Филип І Араб (244-249).
